Екипировка и методи за ловене на шаран – за начинаещи

риболов на шаранМетодите за риболов на шаран не са особено разнообразни. Всъщност има само един основен метод - риболов с поплавъчна въдица, но той се среща в различни модификации. Преди да преминете към общите правила за улов на шарани, трябва да имате представа относно оборудването, използвано за точно тези риболовни цели.

Кое е по-различното?

Шаранът е прицел на доста рибари. Неслучайно за тази плячка се предлагат специални въдици и риболовни принадлежности. Ако погледнете онлайн каталога на специализирания риболовен магазин „Рибарчето”, ще забележите, че в него има отделно обособени секции, където са представени шаранджийски въдици, стойки, колчета и други аксесоари, предназначени специално за улов на този вид сладководна риба.

Шаранът се лови по няколко начина:

· На плаваща стръв, близо до повърхността на водата, без тежести и плувка;

· На плаваща стръв с плувка директно под повърхността или в горните слоеве на водата;

· На плаваща стръв с плувка и тежест - в самото дъно;

· С ненатоварена въдица – със и без плувка.

Най-важният елемент на оборудването е въдицата. Въдиците за риболов на шаран трябва да бъдат достатъчно здрави и мощни, за издържат на борбата с големите екземпляри. В активния период шараните понякога достигат до тегло от 10 – 12 кг. Повечето шаранджии използват твърди естествени пръчки с дължина от 2,5 до 6 м.

С известни умения, здрави влакна и куки, понякога с помощта на съвсем прости приспособления, се улавят екземпляри с тегло от десет и повече килограма. За най-добра естествена пръчка, се смята тази, направена от добре изсушен и изправен брезов клон. Хвойновата пръчка е не по-малко надеждна. След брезата и хвойната, по степен на надеждност са подредени: бряст, орех и череша.

Къси пръчки с дължина по-малка от 2,5 м се използват много рядко, тъй като не дават възможност за уморяване на рибата, за смекчаване на поривите и дърпанията на силния шаран. Твърде дълъг прът (повече от 6 м) също не е удобен, тъй като при улавяне на голям екземпляр, е много трудно да се държи в ръцете. Само в редки случаи, когато например е необходимо да се лови на плитчините, веднага преминавайки в дълбините, има нужда от дълги въдици. 

Направи си сам

Прътът, от който ще бъде направена въдицата, се отрязва в края на есента, когато дървото е най-плътно. След това се почиства от кората (кората се оставя само в горната част), изправя се, като се окачва за върха с тежест 15-20 кг или се привързва към плоска релса, и се изсушава на сянка и течение, като същевременно се пази от намокряне.

През пролетта прътът се почиства изцяло от кора и неравности, полира се с шкурка и се импрегнира с горещо ленено масло, за да се предпази от увреждане. Когато маслото изсъхне, пръчката се снабдява с макара и примка за линията и се покрива с водоустойчив лак. Композитните (сгъваеми) пръчки обикновено се правят от добре изсушени зрели бамбукови издънки. Тези въдици са достатъчно дълги, леки, здрави и гъвкави.

Добре е да направите хубава и удобна дръжка на пръта. За да я направите, на ръкохватката се навиват плътни ленти от ленена корда, импрегнирана с лепило. След това дръжката се покрива с маслен лак и след около ден се прокарва между две гладки дъски. И накрая, цялата въдица се покрива с равномерен слой маслен лак.

Подобни операции не само правят пръчката красива и удобна, но и увеличават нейната здравина, което е важно при улов на шаран и толстолоб. И все пак по-лесно е да използвате готова въдица, изработена от съвременни изкуствени материали. Понастоящем материалите за изработка на въдици са главно карбонови влакна, фибростъкло или композит (смес от карбон и фибростъкло).
Сподели в Google Plus
    Google коментари
    Facebook коментари

0 comments:

Публикуване на коментар