Патриархалните работни местоработи отдавна изискват жените да изглеждат и да се обличат по определен начин. Независимо колко сме напреднали, реалността е, че хората продължават да осъждат външния вид на жените.
През първото десетилетие на 1900г. контролът върху избора на дрехи, който жените са имали е зависел най-вече от това какъв вид работа са извършвали те. При домашните прислужници, които са най-големият вид заетост по това време, не е имало почти никакъв избор. Той изцяло е зависел от шефовете. Но пък работничките във фабрики са имали малко повече възможности да импровизират с облеклото си. Под престилката или гащеризонът са можели да носят шарена блуза или цветни чорапи и дори да си оформят косата по определен начин.
Естествено, липсата на изричен унифициран правилник за обличане, не променя фактът, че съществуват неофициални правила, които жените осезаемо трябва да спазват. През 60-те години, когато работещите жени изявиха желание да се връщат на работа след отглеждането на децата си, женските организации повдигнаха въпроса за времето и парите, които ще се наложи да похарчат за външния си вид. Инвестицията във работен гардероб, както и редовните посещения на салон за красота(включително пътя до тях) постави въпросът дали въобще си заслужава да се връщат.
В наши дни макар ангажиментът към маникюра и прическата да не играе особено важна роля за справянето на жените с работата, трябва да отбележим, че осъзнатото усилие да се грижиш за външния си вид подчертава противоречията и ограниченията на феминизма. От една страна повечето жени имат свободата да избират да носят каквото си искат на работното място, а от друга се явява сблъсъкът с действителността, тоест истината, че хората неимоверно ще ви преценяват спрямо това, което сте решили да си облечете. Ако местоработата ви не е офис, вероятно живеете с илюзията, че вие самите решавате какво ще си облечете. Това е много похвално и както сами можете да се досетите е плод на самозаблуда.
Източник: rabotnioblekla.bg
0 comments:
Публикуване на коментар