Немският език в модерният му вариант е записан в 16-томен речник на немския език от Братя Грим през годините 1852 до 1860, а ортографията е заложена в речника Дуден през 1860, като през 1901 той е официално обявен за правилник на немския правопис.
Стандартите, посочени в Duden остават валидни в продължение на почти 100 години, когато германската езикова история отново се променя от Немската правописна реформата от 1996 г. (Rechtschreibreform). През юли същата година, правителствата на няколко немско-говорещи страни като Германия, Швейцария и Лихтенщайн, подписват споразумение във Виена, с което приемат промените за опростяването на правописа на немския.
В споразумението е заложен план за преминаване към опростени правила за правопис, които ще улеснят ученето на езика. В същото време, в споразумението се допуска, че езиковите правила не могат да се променят значително, така че от немците, които използват езика по това време няма да се изисква да ги научат веднага.
Планът за реформа среща много противоречия и съпротива от множество немски и австрийски граждани, а някои държави го виждат като заплаха за германската култура и отказват да го приемат. Немският конституционен съд през 1998 г. излиза с решение, че като цяло правописът не може да се регулира и гражданите могат да продължат да пишат с правописа на немски по начина, по който винаги го е имало (или поне от 1901 година насам). Въпреки това, съдът постановява също, че правителството е в правото си да наложи реформата в училищата и публичната администрация.
След като реформата бе въведена, Германия премина през осем години преход за изпълнението и в училищата. По време на този период много медии също са подложени на прехода, но някои известни писатели и медии продължават да отказват да приемат новите правила.
В края на този преходен период, Съветът за немски правопис гласува единодушно през 2006 г. да се отменят промените на реформата, които са причинили най-голяма полемика. С това те укротяват много от медийните организации, които са се противопоставили на реформата.
Докато нещата изглежда са се успокои за момента, може да се направи изводът, че малко езици са преминали през толкова много промени в такъв относително кратък период от време, както е станало с немския език. Едно нещо все пак може да се каже със сигурност – издателствата, които печатат речници и учебници пренаписаха старите буквари и ги продадоха като нови. Така поне за тях тази реформа си е заслужавала откъдето и да го погледнеш.
0 comments:
Публикуване на коментар