Само ако имаше учебници за живота…

Животът е едно безкрайно училище и уроците, които получаваме от него не бива да забравяме и пренебрегваме, а да научим и съхраним поуките, които ни носят. За съжаление няма точно определени учебници за живота, за това как да го изживеем по най-добрия начин. Учебниците, които използваме в училищните часове ни дават само подготовка за живота, но не и упътване за това как точно да го живеем. Затова ние трябва да учим всичко по време на нашето съществуване. Не напразно е казано, че човек се учи докато е жив. Като учебници на живота може да се възприемат съветите на близките ни и съответно грешките им и нашите естествено. Ако следваме съветите на нашите родителите и хората, които ни обичат ще постигнем успех, т.е. отличен резултат в изпита, наречен живот. От грешките, които ние и околните допускат трябва да си извлечем поука и те да ни служат за урок какво не бива да правим.

Животът може да се възприеме и като безкраен изпит – с приливи и отливи, състоящ се от много изненади. Той е нашият житейски изпит – постоянно трябва да се доказваме – в училище, в работата, в сферата на спорта, изкуствата и всяка друга област. Животът е вид равносметка, ако правилно сме съумели да извлечем полза от учебниците на живота, ние ще постигнем съвършенство и успех за себе си.