Фетишизмът

една особена страст

За пръв път фетишизмът се описва от Зигмунд Фройд през 1887 г. Представлява сексуална девиация, при която обект на желанието е не човек, а конкретен неодушевен предмет.

Фетишът е обект, а не част от тялото. По тази причина психолозите и психиатрите смятат термина „фетишизъм към крака” за неправилен, тъй като в този случай става дума за част от човешкото тяло. (Хората, които се възбуждат от крака не са, технически погледнато, фетишисти, а „партиалисти”. С термина „партиализъм” се описва страстта към определена част от човешкото тяло.) В случай обаче, че обектът на желание не са самите крака, а обувките, явно става дума за фетишизъм.

Фетишизмът поставя в центъра на сексуалния интерес даден обект, без който фетишистът не е в състояние да постигне сексуално удовлетворение. По тази причина фетишизмът понякога сериозно затруднява нормалния сексуален живот на хората, които страдат от него. Фетишистите не просто харесват даден обект, или го желаят – те не могат да получат удоволствие без него. Обектът става на практика източник на принудително поведение. Истинският фетишист не може да достигне оргазъм, без наличието на бикини, обувки, сутиени, или каквито предмети го възбуждат в конкретния случай.

Фетишизмът е отклонение, което се смята за типично мъжко. Каква е причината за това? Отговорите са различни, но никой от тях не е приет за абсолютно неоспорим. Все пак се предполага, че в основата са генетичните разлики между мъжете и жените, които предопределят и различното функциониране на техните мозъци.

Фетишизмът се превръща в проблем, ако нарушава нормалното ни сексуално или социално поведение. В някои случаи това може да е по-изразено, особено, ако фетишът е странен и напълно неприемлив от социална гледна точка. Има примери за хора, които са влюбени в пианото си и „водят” системна сексуална връзка с него. Подобна необичайна форма на фетишизъм е истински мъчителна и за самия фетишист. Той осъзнава сложността на ситуацията си и нерядко страда изключително от нея. Въпреки това повечето фетиши са свързани с дамско бельо, обувки, гъделичкане и други относително „безобидни” неща.

Тъй като фетишизмът е от психическо естество, той подлежи на лечение при повечето хора. Терапията е психологическа или психиатрична, но не е истински наложителна, ако фетишът не пречи на самия фетишист, или на партньора/партньорката му.