И докато всички учени и изследователи в областта на медицината са убедени в едно, а именно, че намаляването на консумацията на месни продукти ще окаже положителен ефект върху нашето здраве, то пълното отказване от месо води след себе си много сериозни дискусии и липса на консенсус, а учените не могат да се обединят около единно мнение вече в продължение на десетилетия.
Действително, по-ограниченото консумиране на месо може да удължи живота ни, да ни направи физически по-привлекателни, по-стегнати, по-здрави и енергични, а вероятността за акумулиране на наднормено тегло ще бъде значително по-малка.
Едно обаче не може да се отрече и това е фактът, че ние, хората, сме всеядни същества. Нашата храносмилателна система е еволюирала в продължение на милиони години по начин, който категорично потвърждава, че сме създадени за да се храним с всичко, включително и с месо.
Учените дават за пример някои сравнения, които имат за цел да направят съпоставка между човешката храносмилателна система и храносмилателната система на тревопасните животни, чийто организъм е изцяло приспособен към вегетариански режим на хранене.
Внимателен анализ показва, че нашите тела са доста различни и при нас няма толкова добре развити способности да преработваме растителните храни, както например имат кравите.
Докато техните тела умеят да се справят с целулозата и да усвоят от растенията максимално много хранителни вещества, то при нас прекалената консумация на растителни храни може да доведе до подуване на стомаха и образуване на газове.
Освен разликите в храносмилателната система, учените поставят акцент и върху структурата на човешките зъби. Тя е очевидно много различна от тази на тревопасните и съдържа особености характерни както за растителноядните животни, така и за месоядните създания.
Изследвания на испански учени сочат, че в древността когато нашите прадеди са обитавали пещерите, нашата диета до голяма степен е зависела от консумацията на месо, както за набавяне на хранителни вещества, така и за поемане на необходимия брой калории за деня.
Учените дори стигат до там, че приемат месото за един от основните фактори, които са позволили нашите мозъци да се развият толкова добре и да ни изведат толкова напред в еволюцията.
И не на последно място, ние сме примати, а приматите в дивата природа консумират месо. Като пример се предлагат шимпанзетата, които са изключително близки наши родственици. Според учените, има групички шимпанзета, които заедно изяждат над 1000 килограма месо годишно.
Разбира се, ние не сме шимпанзета и трябва да балансираме своя хранителен режим с много внимание и мярка, особено сега, когато всички ние имаме толкова много избор от разнообразни хранителни продукти. Едно обаче е факт - месото не бива да се изключва напълно от храненето на съвременния човек, а просто да се подбира по-внимателно и да се залага на по-качествени продукти.
Един път или два пъти в седмицата консумацията на месо може да бъде много полезна за нас, особено ако обработваме месото по здравословни методи, например чрез задушаване и като избираме по-малко мазни продукти.
0 comments:
Публикуване на коментар