Проучвания показват, че докато се безпокоите за нещо вие неусетно изпитвате по-низка тревожност. Това е така, защото докато се безпокоите за конкретния проблем, вашата глава ви дистанцира от емоциите ви и по някакъв начин достигате до едно спокойствие, което често остава незабелязано. Но безпокоенето върху някакъв въпрос и неговото ефективно решаване са две различни неща. Добре е да се фокусирате върху проблема, но не да се безпокоите, а да потърсите добро решение. Ако е възможно. Това означава да анализирате цялата ситуация, след това да си съставите план и накрая да влезете в действие. Самото безпокоене много рядко води до решение. То просто ви показва, че там някъде има проблем. Без значение колко много се безпокоите и колко се фокусирате върху най-лошите сценарии, вие няма да се подготвите по-добре за реакция ако те наистина се случат.
Разграничаване между решими и нерешими проблеми. Когато дадена тревога възникне в главата ви трябва да прецените дали проблемът, който ви безпокои е решим или не. За това могат да ви помогнат следните въпроси:
- Проблемът за който се притеснявам съществува ли в момента или е нещо, което си представям, че може да се случи?
- Свързан ли е проблема с въображаеми сценарии от типа на “ами ако, дали, да не би” и други подобни? Считате ли, че наистина този проблем е реалистичен?
- Може ли да се направи нещо за този проблем, например да се подготвите за него или пък е извън контрол. (това е най-важният въпрос).
Ако проблемът е решим, започнете да планирате как да се справите с него. Направете списък с възможните решения. Опитайте се да не търсите перфектно решение. Фокусирайте се върху нещата които имате силата, уменията и волята да решите, отколкото на моментите, които са извън вашия контрол. След като сте описали всичко, направете си план за действие. Веднъж готов планът ще ви накара да се чувствате по-малко тревожни.
Много от нещата в живота, за които се тревожим обаче всъщност не могат да бъдат предвидени и решени. Въпроси от сорта на “какво ще стане ако някои ден се разболея от рак или получа удар?” или път “ами ако детето ми пострада при някакъв инцидент?” са единствено някаква хипотеза, която е малко вероятна и няма нищо общо с настоящето. Подобни въпроси не могат да бъдат решени, най-малкото защото те не съществуват в настоящия момент.
- Google коментари
- Facebook коментари
Абонамент за:
Коментари за публикацията
(
Atom
)
0 comments:
Публикуване на коментар